Насърчаване развитието на идентичността
Всяко дете трябва да има лично пространство. Това лично пространство може да е част от спалното помещение или стол от трапезарията, където се сервира яденето, легло или кутия, която единствено детето и основният специалист, грижещ се за това дете могат да отварят.
За бебетата и прохождащите деца това може да бъде специален предмет като мече, играчка или може би ценна за детето тениска или друга вещ. Възпитателите помагат на детето да защитава личните си предмети и личното си пространство от нахлуването на други деца в него.
За да насърчите развитието на самосъзнанието на бебето, играйте с огледала; дайте възможност на детето да чуе собствения си глас на касетофон или да се види в кратък видео клип по време на ежедневните занимания – всичко това ще му/ й бъде полезно. Това научава детето да бъде самоосъзнато и да разбира по какъв начин действията му се отразяват/ афектират околните.
На леглата или на други места могат да бъдат поставени снимките на всяко дете, а имената им да бъдат написани с ярко оцветени букви.
За прохождащите и по-големите деца: всяко дете може да има дневник. Всеки ден говорете на детето за това какво се е случило през деня и за нещата, от които то се интересува и ги записвайте. При недостиг на персонал или време, това може да бъде групово занимание, при което децата се редуват да разказват за деня си в продължение на 3 минути.
Понякога може да снимате заниманията на детето и да ги слагате в дневника. Всяка информация за роднините на детето също се обсъжда с детето и се отбелязва.

 

Основният грижещ се за детето може да разговаря с него/ нея за това, кое е специално и отличаващо се в неговото/ нейното поведение, в начина, по който се свързва с останалите в групата и какви специални таланти или дарби има детето. Заедно с детето можете редовно да измервате физическото му развитие – например, можете да карате детето да застава пред стената и с молив да отбелязвате на стената колко пораства на всеки 3 месеца.
Децата в предучилищна възраст и учениците също трябва да имат лично пространство: правото да остават насаме със себе си понякога, без да им се налага да взаимодействат с другите деца или с възпитателите. За децата с поведенчески проблеми може да бъде много уморително постоянното взаимодействие с околните и вместо да бъдат отделяни от тях, тъй като са непослушни, те могат да имат кратки паузи, през които да бъдат сами – това може да предотврати голяма част от проблемите от социално естество. Тези кратки почивки за детето могат да бъдат, когато детето пише домашните си или когато се отдаде друга подходяща възможност.

 

“Направихме специална табло на стената и то имаше много добър ефект. За всяко едно от децата отделихме специално място върху това табло, където се поставяха негови/ нейни спомени. Снимки, документи или сертификати с негови/ нейни постижения и др. Това е толкова забавно, а понякога и тъжно.” 
Изявление на един членовете на персонала

 

СПИСЪК С ВЪПРОСИ ЗА ПРОВЕРКА НА ВАШЕТО РАЗБИРАНЕ

 

  • Защо децата, лишени от родителски грижи често имат ниско самочувствие и се чувстват бездомни?
  • Как да се насърчи развитието на идентичността у децата чрез начина ви на работа с тях и чрез начина, по който организирате тяхното лично пространство?
Pages: 1 2 3 4 5 6