foster.fairstartedu.us

Професионалният начин, чрез който да се покаже уважение към родителите на детето, може да бъде следният:
 
“Сигурен съм, че твоите родители винаги са ИСКАЛИ да се грижат добре за теб. Но за съжаление не всички родители са СПОСОБНИ да дават любовта, която искат да дадат, независимо от тяхното желание. Макар и да те обичат, знаеш че твоите родители имат много проблеми в собствения си живот (можете да дадете някой пример, който детето ще може да разбере “Майка ти се е научила да пие алкохол, когато самата тя е била дете и сега тя просто не може да спре да пие, без значение колко се опитва”).
 
Ето защо твоите родители постъпиха по един отговорен начин. Те решиха да направят нещо изключително трудно – помолиха ни да се грижим добре за теб! Може би не са се обърнали пряко към теб да те питат, но показвайки техните проблеми, те наистина са търсели помощ, за да те спасят; просто им е било трудно да го изразят по директен начин.
 
Затова твоите родители се опитват да направят най-доброто за теб. Дори когато са ядосани или ревнуват от нас и искат да си те върнат, ние знаем, че това означава, че те обичат и им е трудно да оставят някой друг да се грижи за теб. Дълбоко в себе си те знаят колко им е трудно да се справят, но ти показват, че искат да се грижат за теб. Ние не им се ядосваме, когато правят така, опитваме се да им помогнем да приемат, че са взели правилното решение, молейки за нашата помощ.”

Това обяснение предлага нагласа, която не поставя в конфликтно отношение приемните и биологичните родители:
 
“Знаеш ли, че си късметлия – ти имаш едновременно две майки, които желаят да ти осигурят добър живот, както и двама бащи, които също желаят да ти осигурят добър живот. Твоите родители са направили нещо прекрасно: пожелали са да се родиш, бил (а) си в корема на майка ти в продължение на девет месеца. Когато родителите ти са нямали възможност да се грижат за теб, са те предоставили на нашите грижи. Така ти имаш както своите родители, така и нас. Това, което едните от нас не могат да направят, другите ще го направят. Ако понякога не се съгласяваме едни с други, това се дължи на нашето желание да се грижим по най-добрия възможен начин за теб.”
 

За тази дейност са необходими ножица, тиксо, няколко по-големи листове хартия, моливи или пастели в различни цветове. Можете да използвате и други материали, ако смятате, че са подходящи за детето, като например глина или гипс, лего или други материали.
 
Това занимание е подходящо за деца на възраст между пет и петнадесет години. Тази дейност може да отнеме дни или седмици, може и да я повторите и когато детето е на по-голяма възраст и разбира повече ситуацията си.
 
Първо помолете детето (или му помогнете) да нарисува “Всички хора, които някога са се грижели за теб” в отделни групи на листа хартия. Всяка група трябва да бъде с различен цвят.

Детето може да нарисува: баби и дядовци; родители, братя и сестри; други приемни родители; акушерката и лекаря, които са помагали при раждането; настоящите приемни родители; куче или друг домашен любимец, към което детето е привързано; съсед; други деца под приемна грижа; съученици и др. Помогнете на детето да номерира и отбележи всички групи.
 
За всяка група изберете някои от следните въпроси и ги задайте на детето. Посъветвайте детето да намери една дума за отговор. Каквито и да са отговорите на детето, напишете дума или символ под съответната група.
 

• “Какъв е най-хубавият ти спомен с този човек (или тези хора)?” (запишете думата/ символа)
• “Кое е най-хубавото нещо у този човек?” (красива коса / глас, любовта му, добротата, силен е и т.н.)
•  ”Какво е най-хубавото нещо, което е направил този човек за теб?” (родил те е, не е забравил рождения ти ден и т.н.)
• “Какво у този човек може да те  накара да се засмееш – кое е най-смешното/ забавно нещо у него / нея?” (например: начинът, по който върви, забавни неща, които казва, малки странни навици и др.)
• “Какво е най-доброто нещо, което сте получили от този човек?” (смелост, сила, издръжливост, добро здраве, червена коса и др.)

След това вземете нов лист хартия и помолете детето да нарисува (или му помогнете да нарисува) голям силует на тялото си – толкова голям, че да запълни целия лист. След това помолете детето да постави своето име или някакъв символ над този силует и кажете:
 

“Сега ще разберем кой си ти! Ние сме това, което другите ни дават по пътя, който изминаваме. Ние сме като малка товарна кола, които събира всички хубави неща, които хората ни дават. Да откриеш кой си ти, означава да откриеш какво другите са ти дали и изглежда, че те са ти дали един куп прекрасни подаръци! Срещнал (а) си много хора в своя живот, така че това е един доста голям пъзел, който ни предстои да подредим сега!”
 

Сега вземете първия лист (с групи и качества) и помолете детето да изреже всяка група, включително и думата/ символа за всяка група, а след това залепете всяко парче от пъзела върху силуета. Детето трябва да постави отделните групи или хора върху силуета на неговото/ нейното тяло, където принадлежи тази група. Например, ако някой е обичал детето, парчето трябва да се постави близо до сърцето на детето. Ако някой е добър слушател, това парче трябва да се постави на ушите и т.н.
 
Детето или вие може да изрежете по такъв начин отделните елементи, че те да си паснат като парчета от пъзел.
Можете и да го обсъдите с детето, например: “Къде мислиш, че ние, твоите приемни родители, трябва да бъдем поставени, а твоето семейство? Може би, ако изрежем малка част от парчето на приемните родители, то ще пасне по-добре с парчето на собствените ти родители?”
По този начин можете да помогнете на детето да съгласува в себе си представата за своите биологични родители и за приемните си родители. 
 
След като приключите с тази дейност, можете да насочите вниманието на детето към въпроса “Следователно кой съм аз?”:
 
“Сега можеш да видиш всички неща, които се отнасят до теб и те правят това, което си! Ти си Джак и си забавен, силен, имаш рижава коса, знаеш как да прегръщаш за лека нощ (или каквото друго показват символите и думите върху силуета). Ти си всички онези добри неща, които хората са ти дали; те са част от теб сега! Ти си едно наистина прекрасно дете.” След това можете да закачите тази рисунка в стаята на детето или в кухнята, където да се вижда всеки ден и да продължите да я обсъждате с детето.
 
В последствие можете да откриете, че са необходими някакви промени, които да обсъдите с детето и да ги въведете.
 

D. РАЗМИСЪЛ ВЪРХУ ПРОЦЕСА НА РАЗВИТИЕ НА ИДЕНТИЧНОСТТА

Може да е подходящо да изгледате видеото „Борбата” с по-големите деца (приблизително над 10-годишна възраст) и младежите. След това можете да обсъдите какво казва Сюзан в този филм и как тя е изградила своята идентичност въз основа на разнообразния опит с различни възпитатели и обргижващи фигури в нейния живот. След това можете да обсъдите това видео, как то се възприема и как се разсъждава върху темите, представени от Сюзън в него: различните хора, които са се грижели за нея; разделите; как децата имат подобни преживявания; как отделното дете се опитва да се справи с този опит и да формира самостоятелно мнение за себе си и за другите.
 

След като сте изгледали видеото заедно и сте го обсъдили, можете да насърчите детето да използва мобилен телефон, диктофон или фотоапарат, за да направи подобно видео на себе си. Видео клипът може да е за хората, към които детето е било привързано. Детето може да опише какво е усещането да имаш такъв разнороден произход и среда. Това включва и разбирането, че има две семейства. Ако детето не умее да записва видео клип, може да напише и история на тази тема. Можете да насърчите детето да покаже това видео на свои приятели, семейство или съученици. Насърчете детето, като отбележите богатия опит, който то има на такава ранна възраст.
 

Целта на подобен тип дейности е следната: да покажете на децата, че те са приети; че сте отворени за диалог върху техния произход и проблемите, отнасящи се до различните източници на тяхната идентичност. По този начин вие помагате на децата и младите хора в изграждането на позитивна представа за себе си. Този процес е необходим в дългосрочна перспектива.