foster.fairstartedu.us

КОГАТО ДЕТЕТО ИМА НЯКОЛКО РАЗЛИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТТА

Често за децата, лишени от родителски грижи е объркващо чувството на привързаност към много различни хора и културни среди. Много често детето е било разделяно от хората, към които е било привързано по рязък и неочакван начин, в следствие на което е изпитвало силен страх. Например детето може да е било отнето от отчаяните си и гневни родители със сила от страна на властите, или родителите може да са починали, или да са изглеждали изключително нещастни, когато се е случила раздялата.
 
Тези ранни детски преживявания затрудняват в още по-голяма степен детето в изграждането на ясна представа за себе си и мястото, към което то принадлежи.
Децата се идентифицират с техните родители и често формират негативна или неясна представа за себе си, ако не са получавали помощ от тях. Какви са трудностите в този случай и как да помогнете на децата да развият положителна представа за себе си, докато се грижите за тях?
 

Детето, особено ако е над тригодишна възраст, когато е настанено за приемна грижа, вече е изградило привързаност към своите родители. От наша гледна точка, тази привързаност може да бъде дисфункционална и да поражда много страх и амбивалентни чувства у детето. Биологичните родители може да не са се грижили по добър начин за детето, но въпреки това тази привързаност е важна част от идентичността на детето.
 
Децата в приемни семейства често са изправени пред конфликта, свързан с лоялността: “Привързан съм към моя родител (и), но сега моите приемни родители се грижат за мен и ми обръщат внимание. Как мога да получавам тези грижи и внимание, без да се чувствам виновен или като предател спрямо моите родители?”
 
Този конфликт в детето може да бъде още по-болезнен, ако биологичните родители имат неразрешени проблеми (гняв, завист) към приемното семейство, гледайки на тях като на някой, който им „открадва” сърцето на тяхното дете. Трудно е да се приеме, че се налага други хора да се грижат за собственото ти дете и още по-трудно, ако „новото семейство” разполага с повече ресурси.
 

Ако вие сте приемни родители на дете, което е било насилвано и неглижирано, съвсем естествено е да чувствате гняв и възмущение към биологичните родители, които са поставили детето в най-различни ужасни ситуации, или които пропускат часовете за посещение на детето и не търсят контакт с него по никакъв начин. Друга съвсем естествена реакция е изграждането на следната нагласа: “Нека да просто забравим всичко за твоите родители и да те накараме да се чувстваш сигурен/ на с нас”. Това може да бъде добър подход в началото, докато детето още не се чувства сигурно, тъй като скоро е дошло при вас.
След това обаче е необходимо да се обсъди открито наличието на два различни източника на грижи – това е необходим фактор за изграждането на идентичността.
 
Както е описано в останалите сесии, малките деца са склонни да развиват привързаност към хората, които се грижат за тях. Ако това се случи, детето може дори да започне да ви назовава “мамо” или “тате”. Можете да приемете временно това, знаейки, че когато детето порасне, то ще трябва да разбере своя произход. Може би бебето или малкото дете ще ви възприема като родител. Но то трябва да се научи на ранна възраст да разбира и знае, че има и биологични родители. На възраст около 3-4 години можете вече да започнете да говорите за наличието на „две двойки родители”.
Това трябва да се случи, преди детето да е подочуло от други деца или хора, че вие не сте неговите „истински родители”.
 
Тези естествени чувства на приемното семейство към биологичните родители трябва да се преодолеят, така че да не бъде изправено детето в трудния конфликт на лоялността и раздвоението, а това изисква време. Важно е да се разбере, че гневът или възмущението към биологичните родители ще се възприеме от детето като гняв, насочен частично към идентичността на самото дете.
 
Детето, настанено в приемна грижа може доброволно да отрича или да се опитва да забрави своите биологични родители, но резултатът от това ще бъде вътрешно раздвоение – едната част от него/ нея ще бъде привързана към родителите, а другата – към приемните му родители, без да е в състояние да ги обедини и да придобие ясна представа за себе си. Рано или късно това ще се превърне в проблем за детето, особено в тийнейджърските години, когато младият човек се опитва да формира зряла идентичност. Тъй като детето расте и разбира повече за себе си и за другите, то трябва непрекъснато да подновява своята представа за идентичността и произхода си; следователно, това е процес, който отнема много години.
 

Изследванията показват, че конфликтите между биологичните и приемните родители са вредни за развитието на децата, без значение до какво се отнасят тези конфликти. Вашите нагласи към родителите са сигнал за детето дали е уважавано и дали може да бъде гордо от себе си; негативните нагласи към родителите ще се отразят негативно върху самооценката на детето. Това е една най-трудните задачи за вас като приемен родител – да помогнете на детето да развие един наистина положителен възглед за неговите биологични родители. Въпроси за размисъл и обсъждане:
 

• Когато детето дойте при вас, какво почувствахте към неговите родители?
• Какви проблеми наблюдавахте у това дете, които е възможно да са били резултат от лошо родителстване?
• Как обяснихте на детето начина, по който възприемате неговите родители?
• Какво е по-трудно за вас – да приемете самите родители или техните положителни качества?