Как детето преживява  настаняването му в приемно семейство?
Разбиране на преходния период
Когато детето пристигне в приемното семейство вие вече сте се подготвили за срещата и вероятно очаквате да мобилизирате всичките си умения, за да помогнете на детето да се приспособи към новото семейство.Важно е да разберем, че настаняването в приемно семейство е много по-трудно за детето, отколкото за членовете на самото приемно семейство: вероятно са му се случили много объркващи го събития, особено ако детето е било взето от биологичните родители против тяхната воля. Дори ако детето е добре подготвено, преместването си остава трудно за преживяване събитие в детския живот, поради което децата се нуждаят от повече време за приспособяване, преди да се почувстват сигурни в приемното семейство.
 

ПАРАДОКСЪТ: ЗАГУБАТА НА СОБСТВЕНОТО СЕМЕЙСТВО И ЕДНОВРЕМЕННАТА ПОЯВА НА НОВО СЕМЕЙСТВО

Това е типичната история за преживяванията на едно десет годишно момиченце през първата му година в приемна грижа. Тогава то е било на шест години: „Аз наистина не ги харесвах (приемното семейство), въпреки че бяха мили с мен, просто защото бяха нови за мен. През цялото време ми липсваха майка ми и приятелите ми. Всеки път, когато приемните ми родители бяха мили с мен, аз започвах да мисля за майка ми. Тогава си мислех, че трябва да съм много лошо дете, щом като ме отвеждат от майка ми. Стаята беше нова и аз не харесвах начина, по който миришеше къщата им. В началото бях уплашена и много плачех, когато не ме виждаха. Дори веднъж се опитах да избягам. След това им крещях, че на тях им плащат, за да се грижат за мен, и че те въобще не ме харесват. Това ги направи много тъжни, така че изпитах вина, но аз бях толкова гневна за това, че ме отнеха от майка ми.  Освен това се страхувах, че ако започна да ги харесвам, майка ми ще ми се ядоса. Мислех си, че майка ми и приятелите ми са ме забравили. Затова много се зарадвах, когато приемните ми родители ме заведоха в стария ми квартал и ми помогнаха да напиша писма на всички приятели. Сега вече знам, че ме харесват истински и понякога си говорим за това колко лошо се държах в началото, а след това много се смеем на онези дни.“

 

Тази история показва състоянията, в които изпадат децата след настаняването им в приемни семейства: силна тревога, тъга и объркване, докато се опитват да се приспособят към новата среда. Детето действително се намира в парадоксална критична ситуация – току що е загубило най-важните за него хора и едновременно с тази загуба то трябва да се справи с желанието на непознати хора да го обгрижват и да се сближат с него. Представете си, че сте били уволнени от работа без никакви обяснения и докато напускате ви посрещат двама души, много позитивно настроени към вас, които искат да ви наемат на същата длъжност – дали ще им повярвате? Най-вероятно не…
 
В следващите сесии („Превръщането на загубата в устойчивост“ и „Кой съм аз?“) Вие ще научите много повече за привързаността и детските реакции на загуба на емоционално значими фигури. Следващите теми в тази сесия ще ви подготвят как да се справите с първите реакции на детето през преходния период между предишното му семейство и новото приемно семейство.
 
 
 

Pages: 1 2 3 4 5 6