Поведение при дезорганизирана (несигурна) привързаност
Някои деца са преживели такива нива на тревожност и страх със своите обгрижващи фигури, че дори стратегиите им на отбягване или на амбивалентна привързаност са нарушени. Това състояние се нарича “дезориентирано и дезорганизирано поведение” и може да се проявява за кратки периоди или да стане по-дълготрайно. Когато детето се държи по този начин, то е толкова тревожно, че е загубило представа как да бъде последователно в поведението си, така че да се справи с близостта (интимността) и раздялата. Това поведение се наблюдава често, когато детето не е било поощрявано или не са се грижили за него в по-ранните етапи от живота му – например, ако самата майка е била напълно пренебрегвана като дете или ако родителите са били силно зависими към наркотици, или ако са пострадали във войната или при друг инцидент, докато тяхното дете е било още малко.
Бебето или малкото дете:

  • склонно е да показва страх към предоставящия грижи специалист, дори когато той/ тя действа по сигурен начин;
  • винаги се извръща или обръща гръб, например когато седи в скута на възпитателя.
  • Реагира по неадекватен/ странен начин на грижите:
    • бебето или детето може да се вцепенява от страх, когато влиза предоставящия грижа специалист;
    • да гледа втренчено встрани от възпитателя и да избягва контакт с очи;
    • да крещи по еднотипен начин, без да има каквото и да било намерение да установи контакт, да повтаря непрекъснато едни и същи безсмислени звуци или думи;
    • склонно е внезапно да се отказва от потърсените грижи – например, първоначално то може да установи и потърси контакт с вас, но внезапно да започне да прави нещо друго, като например да си играе или да се опитва да ви удари.

 

По-голямото дете или младеж може да:

  • има кратък или повърхностен контакт с хора и предмети;
  • бъде много неспокойно и да не може да се концентрира или съсредоточава върху хора и предмети; постоянно се захваща с нови занимания, които никога не довършва или на които не може да се наслаждава;
  • няма чувство за мярка (да говори с непознати за интимни или лични неща);
  • проявява недиференцирано отношение към околните (говори с всеки, когото срещне, търси утеха и близост от абсолютно непознати хора). Може дори да проявява безразборно сексуално поведение;
  • липсва му чувство на вина, съжаление или разкаяние;
  • може да бъде много чаровно и да има много контакти, но да няма дългосрочни приятелства или по-дълбоки взаимоотношения с конкретни обгрижващи лица.

 

В по-тежките случаи, детето може да развие “разстройство на привързаността”, когато е на възраст от около 5-7 години: да бъде неспособно да установява социални отношения с другите хора по последователен начин и да развива дълготрайни социални взаимоотношения с тях. Тази липса на последователна стратегия на привързване е сериозно състояние и децата с подобно поведение развиват по-често разстройства на личността, когато пораснат (например гранично или антисоциално личностово разстройство и др.).
 

РАЗМИСЪЛ

  • Забелязвате ли децата, за които се грижите, да реагират по този начин?
  • Как реагирате, когато те се държат по описания начин?
  • Сещате ли се за някого от вашето семейство/ приятели, който се държи по този начин?
  • В какво се изразява трудността за вас, когато се сблъскате с дете с избягващото поведение?

 

Професионална грижа при деца с дезорганизирано поведение

Ако детето е преживяло някаква загуба и непредвидими, произволни промени по отношение на ранните си възпитатели, то тогава “всичко в неговото развитие е забавено”. Многобройните стресови ситуации и неадекватната грижа в ранна възраст водят до забавяне в социалното, емоционално и умствено развитието на детето.
В резултат това дете изглежда много по-малко, отколкото в действителност е:

  • Разделете възрастта на детето на три – какъв вид контакт е подходящ за дете на тази възраст; доколко дете на тази възраст разбира инструкции, за колко време такова дете може да се концентрира?
  • Трябва да се запитате: за каква по-ранна възраст са характерни и нормални проблемите на това дете?
  • Препоръчително е първо да се осъществи индивидуалният контакт дете- възпитател (обгрижваща фигура), доколкото това е възможно, преди да се осъществи контакта дете – връстник.
  • Избирайте разговори и дейности, които са подходящи за по-малки деца.
  • Бъдете много търпеливи и не очаквайте бърз напредък.
  • В ежедневните занимания можете да упражнявате това, което бебетата учат от майките си:
  • удължете контакта с очи, разговаряйте повече, установете повече физически контакт;
  • трябва да планирате няколко кратки занимания и да имате подробен план за заниманията през деня.

 
 
 

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10