foster.fairstartedu.us

• Бебето няма да реагира с плач или тъга, когато грижещият се излиза от стаята.
• То ще бъде много погълнато от играчките или някакво друго занимание и няма да общува с грижещия се при неговото завръщане. То ще е склонно да игнорира нейните/ неговите грижи.
• Когато пораснат тези деца и младежи: няма да молят за помощ или грижа, дори когато имат нужда от нея.
• Те ще се опитват да контролират своите чувства и няма да показват ясно какво чувстват.
• Те ще се опитват да решават проблемите си сами от твърде ранна възраст.
• Трудно ще си припомнят и разговарят за тъжни и тежки събития като раздяла или загуба.
• Ще ценят независимостта си и ще имат съпротива да показват или говорят за емоции.
• Често ще изглеждат цинични, напрегнати, емоционално дистанцирани и ще казват неща от рода на: “На кого му пука?”, “Не може да се вярва на възрастните” и т.н. Те са склонни да изпадат в състояние на “самотност”.
• Често изглеждат самотни и тъжни, но отказват да говорят за това.

Децата с избягващ стил на поведение се опитват да превъзмогнат загубата и липсата на грижа, като отказват да търсят грижа и вместо това се привързват твърде много към предмети (обекти) или дейности (напр. плюшено мече или определена дейност), вместо към хора, за да си създадат чувство за сигурност.

• Показвайте грижа към детето винаги, когато виждате, че то се нуждае от нея – поемайте инициатива, дори когато детето не ви е помолило за помощ или иска да е само.
• Покажете на детето, че винаги сте на разположение и сте готови да му обърнете внимание или да поговорите с него.
• С готовност показвайте своите емоции и “превеждайте” с думи това, което мислите, че детето чувства. Например: “О, миличкото, падна на земята, сигурно наистина те боли – ела и седни при мен за малко”.
• Бъдете настоятелни и търпеливи по внимателен начин – детето има нужда от вас, но се страхува да го покаже.
• Използвайте непрекия контакт: за детето с избягваща привързаност може да бъде много трудно да говори за лични неща, но то често проявява интерес и е привлечено към различни предмети. Например, може да насочите вниманието към интересен обект като плюшено мече на детето, или някоя рисунка, и да поговорите за това “как се чувства мечето” или какво правят, мислят или чувстват хората и предметите в рисунката. Тогава детето ще говори за себе си “чрез предметите”, към които проявява интерес.

• Забелязали ли сте децата, за които се грижите, да се държат по този начин?
• Как реагирате, когато тези деца отбягват загрижеността, интереса и признанията на предоставящия грижа специалист?
• Спомняте ли си дали някой от вашите приятели или член на семейството се е държал по този начин?
• Какво ви затруднява при взаимодействието с деца с избягващ стил на поведение?