foster.fairstartedu.us

• Отношение на разбиране и приемане: “Аз разбирам, че сте решили или ви се е наложило да дадете детето си за приемна грижа. Не ви обвинявам изобщо и мисля, че сте взели отговорно решение, настанявайки го при нас. Щастлив (а) съм, че ми се доверявате, като оставяте вашето дете на моите грижи. Можете да бъдете сигурни, че ние ще направим всичко възможно да поддържат връзка и да си сътрудничим с вас”.
• Използвайте петте измерения, характерни за грижите, които изграждат чувство на сигурност (вж. сесия 5): бъдете предвидими; внимателни; разпознавайте настроението на родителите и действайте спрямо него; бъдете готови да утешите родителя; показвайте чувства и съчувствие, но не и същите емоции като тези на родителя. Говорете за чувствата и мотивите, например: “Разбирам, че понякога ревнувате и ни порицавате. Сигурно ви е трудно да гледате как някой друг човек се грижи за вашето дете при положение, че можете и самите вие да го правите. При всички родители е така, понякога аз дори ревнувам от учителя на собствения ми син – той винаги говори колко обожава неговата учителка, а същевременно нас постоянно ни критикува като родители!”
• Особено когато детето, за което се грижите присъства на срещата с биологичните родители: говорете положително за родителите и към родителите: “Толкова съм щастлив (а), че майка ти е тук, за да те види какъв хубав глас има тя и др.”
• С обикновените родители, на които им се е наложило да се откажат от детето си, често можете да се опознавате взаимно, може би дори да се сприятелите и да работите в съюз, водени от основната цел – да помогнете на детето да се развива. Хубаво е да им кажете от самото начало, че нямате никакво намерение да държите детето далеч от тях.

Някои настанявания при приемни семейства биват прекъсвани или провалени – не само поради проблеми със самите деца, но много и често поради проблеми в осъществяването на контакта с уязвимата група родители. Този контакт понякога поражда емоционален стрес и обърква приемното семейство. Тук са представени някои принципи и предложения как да се управляват тези ситуации, като например посещенията на биологичните родители и срещите между двете семейства като цяло:
 

1. Бъдете като “родител на родителя”. Трябва да гледате на онези родители, които са много незрели може би не само като на родители, но също и като на “деца”, за които отговорното родителстване се е оказало твърде трудна задача. Това означава, че самият им живот в детството е бил толкова тежък, че това е възпрепятствало тяхното съзряване, затова може би те са просто толкова импулсивни и безотговорни, колкото едно дете. Един практически съвет: разделете възрастта на родителите с три или четири и ще получите ”възрастта”, която имат техните социални умения. Следователно вие трябва да разберете, че трябва да се държите като родител спрямо тях, да организирате/ структурирате вместо тях посещенията/ срещите, да бъдете търпеливи, да не се разстройвате, когато обещаят, че ще посетят детето си, а забравят, както и да бъдете спокойни, когато крещят или викат, тъй като съвсем малки неща могат да ги разстроят.
2. Използвайте съдействието на социалния работник или супервайзора за изграждането на рамките за контакта. Колко често ще има посещения или срещи се решава от съответните власти; това не е ваша отговорност. Можете да докладвате за промяна, ако смятате, че тези условия не работят добре за вас или за детето. Ако родителите се опитват да ви манипулират или да изискват повече срещи, отколкото е договорено, не започвайте да спорите. Просто кажете, че не вие сте този, който решава, а че единствено съответните власти и органи могат да променят тези условия.

 
Представяме ви някои общи препоръки, свързани с посещения от уязвимите групи родители:
 
C.  Принципи на управление на посещенията от уязвимите групи родители
 

1. Поставете рамката (условията) от първия ден и бъдете твърди, ясни, инструктиращи и добронамерени: “Добре дошли в нашия дом. Ще ви помогна да превърнете това посещение в приятно изживяване, затова първото нещо, което ще направим е да седнем в кухнята, ще ви приготвя чаша кафе, а вие можете просто да седите и да се отпуснете”. Това ще покаже, че вие ​​поемате лидерска роля от първия момент, а това е необходимо, ако родителите се страхуват, ядосани са или се чувстват много несигурни.
2. Направете график на посещенията (как ще протичат) и представете конкретен план на дейностите. Може да бъде много стресиращо преживяване, ако всички вие просто “седите и говорите неформално” без никакъв план. Много по-лесно е да се съсредоточите върху някакъв практичен план заедно: “Сега, докато пием кафе, ще ви разкажа какво ще правим днес: първо, можем да направим торта заедно, така че да се посмеем и да си изкараме добре. След това можем да си направим кратка почивка. Може би искате да изпушите една цигара – ще ви покажа къде можете да пушите. След това можем да се разходим малко из квартала или да изиграем някоя игра. После може да поговорим за това, как детето се справя; мога да ви покажа неговите/ нейните рисунки. След това всички ние ще се сбогуваме и детето ще ви очаква следващия път с нетърпение. Мога да ви закарам до гарата/ спирката, ако желаете”. Този начин на говорене е инструктиращ (насочващ) и любезно показва на родителите как искате да се държат родители; той е грижовен и практически ориентиран. Нестабилните родители имат проблеми с нормалните граници, затова вие трябва да бъдете много ясен (а) и разбираем (а) в начина, по който ги инструктирате. Например: “Ако желаете да разговаряте с мен по телефона, на разположение съм всеки ден (от Х време до У време). Ако се обадите извън това време, няма да ви вдигна телефона, тъй като домакинствам или се грижа за децата”.
3. Кратките посещения обикновено преминават по-успешно от дългите. Емоционалният стрес от срещите означава, че нестабилните родители могат да се контролират само за ограничен период от време. Ако 4-часовите посещения завършват с кавга или по друг злополучен начин, по-добре ще е да направите няколко посещения от по 1 час и да проверите дали така е по-добре. Това може да бъде препоръката ви към съответните лица, които отговарят за управлението на приемната грижа.
4. Родителствайте на родителите по време на посещенията. Често нестабилните и незрели родители могат да виждат нещата единствено от тяхната гледна точка и или имат проблемен контакт с тяхното дете, или само говорят за собствените си нужди. Не е необходимо да извеждате тази уязвима страна на родителите, очаквайки от тях да бъдат в постоянен контакт с детето по време на посещението – това може да бъде много стресиращо за тях. Затова конкретна част от посещението, например, приемният баща може да се говори с родителите, а приемната майка да се грижи за детето. Нестабилните родителите често са по-заети със собствените си проблеми, отколкото с детето си и вие трябва да приемете това. Това е част от проблема, довел до настаняването в приемна грижа.