Тema A: възраст 0-3

ПОМОЩ НА БЕБЕТАТА И МАЛКИТЕ ДЕЦА В ТОВА ДА ПРЕОДОЛЕЯТ ЗАГУБА: НАМАЛЯВАНЕ НА ИНТЕНЗИВНОСТТА НА РЕАКЦИИТЕ ПРИ РАЗДЯЛА 


Целта на работата ви не е “да правите децата щастливи през цялото време”. Ако можете постепенно да намалите интензивността на реакциите на детето при раздяла, вие сте помогнали на детето да реагира по нормален начин. Не е полезно за детето да бъде изцяло затворено, но е нормално то да бъде малко срамежливо и уязвимо – единствената разлика е в интензивността на реакцията. Преминаването в състояние на крайна паника, когато напускате стаята, не е нормално, но да плаче или да е малко разочаровано, когато си тръгвате, е напълно нормално.
 
Ето някои предложения, които можете да използвате. Какво ще помогне в тези ситуации зависи в голяма степен от индивидуалните взаимоотношения между членовете на персонала и въпросното дете. Така че не се опитвайте да направите “правилното нещо”. Опитайте се да бъдете чувствителни към неговите нужди, да съчетавате различни решения по свой собствен начин и да си водите бележки всеки ден за това как детето реагира на вашите усилия.
 


ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТИ


  • Практикувайте петте измерения, характерни за „сигурното поведение на грижещия се” (вижте сесия 4, „Въведение в тема Б: Измерения на поведението, което развива чувство на сигурност у децата”). Трудно е да сте около някое прекалено дръпнато или постоянно вкопчващо се дете, без да ви засегне по негативен начин това. Хубаво е редовно да разговаряте с други хора (съпруг/ а, приятели) относно начина, по който се чувствате, за да останете щастливи, дори и когато детето не реагира нормално.
  • Използвайте физическия контакт – физическият контакт, като например масаж или носенето на ръце (на бебето) стимулира нормалното функциониране на системата на привързаност. Бъдете много търпеливи, може да изминат месеци или години преди детето да започне да показва по-нормално поведение на привързаност, като например радост от това, че е прегърнато, целунато, че седи в скута ви или че е гушкано (вижте сесия 5).
  • Опитвайте се да бъдете експресивни, емоционални и дори свръхотзивчиви при контакта с бебето. Можете отново да наблюдавате майката от първата част на експеримента със замръзналото лице и да забележите как тя използва гласа и езика на тялото си, за да привлече вниманието на бебето и да си взаимодейства с него.
  • Покажете на бебето, че “винаги сте наоколо”, и че знаете и очаквате от него да проявява по-голяма нужда от сигурност и от присъствието ви за по-дълго време.
  • Играйте често на “криеница” с детето. Този вид игра ще му помогне да се справя с разделите, приемайки ги като нещо радостно и забавно. Тази дейност помага също за изграждането на “вътрешен образ” за вас, който е винаги там, което ще направи детето по-малко зависимо от физическото ви присъствие. Можете също така да скривате различни вещи и да оставите детето да ги търси – това също помага на децата да разберат, че хората и нещата са все още са си на мястото, въпреки че не могат да се видят или чуят.
  • Ако малкото дете е достатъчно голямо, за да разбира: вместо да излизате от стаята преди лягане, можете да играете тази игра: самите деца трябва да ви „изпратят далеч” и да ви извикат да се върнете, ако изпитат страх. По този начин те могат да изпитват чувство за контрол над раздялата, вместо просто да бъдат пасивно “изоставени”. След това можете да ги похвалите за това, че са били достатъчно смели да ви изпратят “далеч от детската им стая” за дори още по-дълъг период. Можете дори да завържете някаква каишка или лента за дрехата си, така че децата да могат да ви дърпат назад към леглото. Тази игра е много забавна за децата!

 
Когато решите как точно ще съчетаете по-горните методи, запишете ги някъде; запишете и към какво детето реагира най-положително. Използвайте мобилния си телефон, за да заснемете тези дейности, и за да ги прегледате и разберете реакциите на детето. Уверете се, че сте заснели тези клипчета от толкова близо, че да може да се вижда лицето и изражението на детето.

 


КАКВО МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ ОТ ДЕЦАТА, НАСТАНЕНИ ПРИ НАС НА ВЪЗРАСТ ПОД 3 ГОДИНИ?


Като цяло децата, настанени при приемни семейства преди тригодишна възраст са склонни да бъдат гъвкави по отношение на своята привързаност. Повечето бебета могат да се привържат към единия или двамата приемни родители, сякаш са им биологичните родители. Децата под тази възраст много често се откъсват от модела на привързаност, придобит от биологичните им родители и се адаптират към този на новите обгрижващи ги фигури. Те също така в по-голяма степен приемат характеристиките на личността и социалното развитие на техните приемни родители, отколкото децата, настанени на по-късна възраст. Въпреки това е важно да осигурите на тези деца достатъчно време, за да преодолеят загубата на биологичните си родители, преди да започнете да изграждате връзка с тях.