Въведение в тема Б: Измерения на поведението, което развива чувство за сигурност у децата

Кое е най-подходящото поведение, когато се съсредоточавате върху дейностите за изграждане на връзки с децата?
 
Тук не става дума толкова за това какво правите (задължението), а за начина, по който го правите (качеството на връзката).
 
Начинът, по който изграждате връзка с едно бебе (особено през първите две години от живота му) е процес на учене, по време на който детето се научава как да се справя с раздялата и как да установява връзки с останалите хора. Това се научава от първия(те) възпитател(и) и взаимодействието с тях оформя модел на привързаност у детето.
 

СИГУРНОТО ДЕТЕ – МОДЕЛЪТ НА СИГУРНА ПРИВЪРЗАНОСТ
Когато поведението на възпитателите развива чувство за сигурност у детето, то има склонност да се натъжава, когато възпитателят си тръгва, но това не е за дълго. Скоро то пак започва да лази наоколо и да прекарва голяма част от времето си в игри и изучаване на света, както разбрахме в сесия 4.
 

Малкото дете с добри възпитатели ще изгради модел на сигурна привързаност. Докато детето расте, то ще изгради положителна представа за себе си и положително отношение и доверие към останалите индивиди, деца и грижещи се за него хора. То ще търси грижа и подкрепа, когато се нуждае от тях. То не само ще може да си играе с другите деца, но и ще може да остави даден свой приятел и да намери други другарчета в игрите, когато му доскучае от дадено занимание. То ще предпочита някои грижещи се за него пред други, защото ще се чувства по-привързано към едни, отколкото към други, ще предпочита някои деца пред други и ще се сприятелява с тях. Докато детето расте, то ще намери своето място в социалната среда и ще може да научи колкото е възможно повече в училище и в другите институции.
 

Това става само ако възпитателите изграждат връзки с бебетата/ малките деца чрез поведение, което развива у тях чувство за сигурност.
ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО РАЗВИВА СИГУРЕН МОДЕЛ НА ПРИВЪРЗАНОСТ

Науката е изучавала какво правят обгрижващите фигури (родителите), за да изградят у тях устойчива връзка и да развият у тях модел на привързаност, даващ усещане за сигурност.

VIDEO 1

Какво означава “поведение, което развива чувство на сигурност”? TТе често откликват на бебето, когато то търси контакт. Също така те често осъществяват контакт с бебето и по този начин го стимулират. Говорят с мил глас и ясни мимики и изражения на лицето, за да покажат какво чувстват. Говорят на бебето и се опитват да установят визуален контакт с него.

VIDEO 2

Те реагират по чувствителен (внимателен) начин. Те имат задължения (да хранят бебето/ детето, да го обличат, да му пеят песнички или друго), но и “разчитат” какво чувства детето и съответно подхождат гъвкаво към задълженията си – ако то е тъжно, го разведряват, докато го обуват; ако е щастливо, слагането на обувките се превръща в игра и т.н. Да реагирате по откликващ и внимателен начин означава да не спазвате непременно стриктно правилата, а да мотивирате детето, като приемате и разбирате как то се чувства в даден момент.

VIDEO 3

Те са на разположение на детето, когато то се нуждае от тях. Всички деца търсят внимание, защита и грижа от възрастните, които се грижат за тях. Да бъдете на разположение означава, че детето може лесно да получи грижа и внимание, когато търси именно това. Няма други условия за предоставянето на помощ и подкрепа, освен това, че детето не трябва да чака дълго, за да получи помощта ви, когато се нуждае от нея.

VIDEO 4

• Ако детето е ядосано, тъжно или отчаяно, грижещият се за него чувства с детето, а не се чувства като детето (не показва същите емоции).. Дори когато детето е превъзбудено или ядосано, възпитателят не се ядосва– той или тя запазва спокойствие. Възпитателят не се кара и не наказва детето. Той/Тя може да бъде строг, но не се ядосва по същия начин като детето и му говори мило и спокойно. Детето ще се почувства по-несигурно, ако и възрастният се ядоса, когато то се ядосва.

VIDEO 5

Грижещият се интересува от това какво детето чувства и мисли и се опитва да откликне (реагира) на начина, по който то се чувства и мисли.
Дори преди детето да може да разбира думите, грижещият се му говори, извършвайки същевременно своите задължения, за това как то може да се чувства и мисли. Например, когато бебето гледа възрастния, той/тя може да каже „Ооо, гледаш ме, колко сладко. Мисля, че сега си щастлив(а), нали?” Или докато му сменят пелената казват: „Толкова е хубаво, пелената ти е суха, виждам, че сега си доволн(а)!” По този начин бебето се учи да разбира как са свързани езикът и чувствата и се учи да разбира себе си и другите.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ

 
Разгледайте един обикновен ден с детето:На какви занимания можете да обръщате повече внимание, за да отговорите на търсения от детето контакт?
 
Взаимен контакт: Има ли дейности от всекидневието ви, при които да можете да обръщате достатъчно внимание на взаимния контакт (пеене, танцуване и др.)? Как можете да направите ежедневната си работа по начин, така че да я съвместите с физическия контакт с бебето/ детето?
 
Да бъдете внимателни :Изберете някакво конкретно всекидневно задължение и помислете как едно дете реагира на нещо, което трябва да прави (да се храни, да се облича и т.н.). Кой е най-добрият начин да мотивирате това конкретно дете? Как можете да подходите внимателно към това дете – какво поведение на възрастния дава най-добри резултати?
 
Достъпност на грижещия се: Ако някое дете се нуждае от вашето внимание или помощ (страх го е, чувства се несигурно, нещастно е, изпитва болка), колко дълго е необходимо да чака преди да му обърнете внимание? Няма конкретни изисквания как грижещият се да оказва помощ на детето– то я получава, когато (ако) се нуждае от нея.
Ако се грижите за много деца, а нямате толкова хора, които да ви помагат, какво можете да направите, за да преодолеете този проблем, така че да сте на разположение за децата, колкото е възможно повече?
 
Чувствайте с детето, не като детето: Когато детето не се чувства добре, сърдито е, спори непрекъснато, раздразнено е или има пристъпи на ярост: Как ви влияят чувствата на детето и как ви карат да реагирате? Как е възможно да обърнете внимание на това, което ви афектира и да запазите спокойствие, да сте стабилни и мили, дори когато детето се държи неразумно или е ядосано? Какво могат да направят децата, когато са ядосани или раздразнени? Как можете да им обърнете специално внимание без да изпитате същото?

 
Откликване на мислите и чувствата на детето: Как можете да разговаряте с детето, докато вършите някакво ваше задължение? Например: Когато се занимавате с детето, можете да говорите за това, което виждате, че се случва с него: “Хайде да си поиграеш с тази играчка. Виждам, че малко те е страх от нея, защото не си я виждал(а) досега, но това е нормално. Хайде да я разгледаме заедно.” или “Сега пиеш от бутилката си. Много си гладен/ гладна. Хубаво да ядеш, защото така ще пораснеш голям(а), нали?” и т.н.

 

ВЪПРОСИ ЗА ПРОВЕРКА НА ВАШЕТО РАЗБИРАНЕ

  • Какво означава взаимният контакт с децата?/li>
  • Как се подхожда внимателно към детето, така че да го накарате да се храни, пие, облича и т.н.?/li>
  • Какво означава да бъдеш достъпен за детето?/li>
  • Как трябва да се държи и чувства грижещият се, ако детето действа безразсъдно, има изблици на раздразнение, ядосано е, много тъжно или разочаровано?/li>
  • Как грижещият се може да помогне на детето да разбира своите и чуждите мисли и чувства?

 

Помислете как можете да подобрите начините, по които изграждате връзка с детето (взаимен контакт, откликване и др.).
Намерете примери от ежедневието и поразсъждавайте как можете да подобрите дейностите си за изграждане на връзка с дето. Обърнете специално внимание на проблемите, които могат да възникнат по време на този процес (“Прекалено съм зает; трудно е да се направи нещо ново и т.н.), и помислете как можете да преодолеете някои от тези проблеми.
 

Помислете как можете да организирате дейностите, насочени към изграждането на взаимоотношения с детето по нов начин:
  • “Може би трябва да си разпределим работата така, че да сме заети за определен период от време, а през останалата част от деня да показваме на децата, че сме изцяло на тяхно разположение и имаме време да им обърнем внимание.”
  • “Грижим се за много деца, затова на моменти може да ги събираме заедно, а друг път можем да обърнем внимание на всяко дете поотделно.” Така например, всеки следобед организираме някакво занимание, по време на което се занимаваме предимно с едно от децата, а другото/ другите дете наблюдава.”

 

Pages: 1 2 3 4