foster.fairstartedu.us

ОПРЕДЕЛЯНЕ ВАШИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗНАНИЯ

 
Какви са очакванията и задачите на приемното семейство, когато детето стане тийнейджър?

 
Моля, помислете върху тези въпроси – вие разполагате с ценни професионални знания от собствения ви тийнейджърски живот:

1. Самите вие как преживяхте този преход от дете към тийнейджър?
2. По какъв начин се промениха отношенията ви с връстниците?
3. Как преживяхте физическите промени на тялото ви?
4. През какви емоционални състояния преминахте и как ги?
5. Какво ви караше да се чувствате засрамен (а) или сконфузно?
6. По какъв начин се промениха вашите възгледи, поведение и отношение към родителите ви?
7. Какво направиха вашите родители и другите възрастни от обкръжението ви, за да ви помогнат – какво направиха, което не ви беше от помощ?
8. Изпитвали ли сте колебание между това да бъдете лоялни към родителите си и да искате да бъдете самостоятелни? Моля, опишете подобни ситуации.
9. В заключение: какво беше за вас най-голямото предизвикателство като тийнейджър?

 
Моля, запишете тези ваши размисли, тъй като те ще бъдат като ваши лични компетенции и опит, чрез които да подпомогнете тийнейджъра.
 

ЦЯЛОСТНОТО РАЗВИТИЕ И ЗАДАЧИ ПРИ РАБОТАТА С ТИЙНЕЙДЖЪРИ

 
Като цяло юношеската възраст на приемните деца не се различава от тази на други юноши, но поради липсата на сигурни грижи в ранна възраст при тях емоциите могат да бъдат по-интензивни от обикновено. През този период въпросът за привързаността се превръща във въпрос относно раздялата и загубата и как те могат да се трансформират в нещо позитивно, така че детето да се превърне в зрял, самостоятелен и образован човек.
 

Децата, които са били малтретирани или са преживели тежка загуба на ранна детска възраст често по-рано навлизат в пубертета (вероятно това е механизъм за оцеляване), някои на възраст дори от 8-10 години.
 

Изследванията показват, че настаняването в приемно семейство може да се окаже „емоционално предизвикателство”, ако детето е имало труден старт в живота. Това е възраст, в която децата са твърде уязвими по отношение на интимността и близостта и в много случаи някакъв конфликт може да доведе до прекъсване на настаняването: тежки разправии и конфликти; младежът да избяга, да се изолира, да се откаже да слуша приемните си родители или да мисли безразсъдно и т.н. Това зависи в голяма степен от силата на връзките, които са формирани с приемните родители преди тази юношеска възраст. Ако сте отгледали този млад човек от неговото детство до пубертета и обаче връзката се е усложнила твърде много, за да остане при вас, трябва да приемете това като често явление при приемната грижа. Младите хора, които имат затруднения в интимността в действителност често по-лесно си сътрудничат с професионалистите, грижещи се за тях, тъй като не са си твърде близки с тях.
 

В пубертета младият човек трябва да формира нова идентичност и автономност, и обикновено се лута между детинска зависимост и доверие; опитва се да постигне независимост като поставя разстояние между себе си и приемните родители. Много често той/ тя ще чувства необходимостта от равносметка върху взаимоотношенията с биологичните родители и роднини, за да разбере разликите между илюзия и реалност.
 

Идентифицирането с групата на връстниците става много по-важно, отколкото тази с приемните родители. Изникват въпроси като “В колко часа трябва да се прибера вечерта? Мога да отида на това парти? Мога ли да си пробия ушите?” и др. Проучванията показват, че младите хора в приемна грижа имат сериозни проблеми в това да бъдат част от групата на връстниците: приемните родители често се страхуват (а често и с основателни причини), какво ще се случи, ако му/ й позволят да отиде на парти. Съответно често те ги ограничават много повече, в сравнение с други родители и това се превръща в основен проблем за младия човек.
 

Няма лесни решения за тези проблеми, но има някои професионални техники, които могат да ви помогнат.