Въведение в тема A: основна теория на привързаността –
системата на привързаност
ДЖОН БОУЛБИ
Джон Боулби е английски психиатър, изучавал реакциите на тъга у деца и бебета, които били изоставени от родителите си през Втората световна война. В следствие на тези наблюдения, той е формулирал теорията на привързаността за детското развитие. Неговият първи въпрос бил: Защо човешките същества са привързани към своите деца (бебета) толкова дълго след раждането им?”

ЗАЩО ВСИЧКИ БОЗАЙНИЦИ ДЕМОНСТРИРАТ ПОВЕДЕНИЕ НА ПРИВЪРЗАНОСТ?

  • При примитивните форми на живот (влечуги, риби, насекоми) “майката” се сдобива с многобройно поколение наведнъж. Една златна рибка може да създаде хиляди яйца за един час. Но “майката” не се грижи много за своето потомство, веднъж щом то се е излюпило. Това е така, защото „развитието на мозъка на бебето” приключва тогава, когато зародишът е все още вътре в яйцето. Следователно, когато “бебето” излезе от яйцето, то има готовност да функционира самостоятелно на момента – способно е да пълзи или плува, да ловува или да се храни. То няма нужда от “майчини грижи” – развитието на мозъка му е завършено преди неговото „раждане”.
  • Бозайниците (животните, които кърмят малките си, такива като котки, кучета, китове, горили и хора) имат много различна стратегия и много по-сложно устроен мозък. Техните бебета се раждат със сравнително недоразвит мозък и родителите им могат да влияят или да моделират техния мозък, тъй като той остава недоразвит за много години. Децата могат да научат от възрастните как да четат, да мислят, да бъдат социални, да решават проблеми и т.н. Мозъкът се “развива” благодарение на възпитанието и грижите на хората в заобикалящата среда.
  • Пълното развитие на човешкия мозък отнема около 14-17 години, като през всички тези години са необходими грижите и подкрепата на тези хора.

ВЪПРОСИ
  • Имате ли домашни животни? Как се грижат родителите за своите деца след раждането им?
  • Какво правят те, когато се грижат за своите деца? Колко време се грижат за тях, преди да ги оставят да се справят самостоятелно?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПОВЕДЕНИЕТО НА ПРИВЪРЗАНОСТ?

 

  • Налице е един голям проблем в стратегията за оцеляване при бозайниците: мозъкът на новороденото не е способен да функционира много добре, затова бебето е безпомощно –животът му зависи напълно от възрастните, външни за него лица, които се грижат за него.
  • Именно затова при хората съществува система на привързаност: чувството на привързаност създава у детето сигурност, то се чувства безопасно и обгрижвано. Следователно, поведението на привързаност представлява:
    • Ако грижещият изостави бебето, то ще умре. Затова при бебетата се наблюдава склонността да избягват физическата раздяла и да реагират чрез поведение на привързаност. Системата на привързаност се активира, когато:
    • Системата на привързаност се активира при раздяла или дори при страх от раздяла.
    • Избягването на физическа раздяла е единствената възможност за оцеляване на бебето.
    • Бебето избягва раздялата чрез вкопчване, плач, търсене вниманието на грижещия: като става депресивно и тъжно; като протестира всеки път, когато грижещата се за него фигура го оставя.
  • Това е нормалното и здравословно поведение на привързаност. Бебета, които не реагират, когато грижещата се за тях фигура ги оставя, вероятно са се отказали да търсят грижи (резигнация). Бебета, които демонстрират силна паника и тревожност, когато грижещата се за тях фигура ги остави сами, вероятно са преживели трудна и тежка раздяла. Тези реакции не са особено здравословни, но често можете да ги наблюдавате в институциите за деца, лишени от родителски грижи, тъй като биологичните родители са нямали възможността да се грижат за своите деца.

 

ВЪПРОСИ
  • Можете ли да си спомните кога сте наблюдавали у собствените ви деца поведение на сигурна (здравословна) привързаност – плач, когато напускате стаята, вкопчване във вас, крещене, тъга и т.н.?
  • Кога сте наблюдавали подобно поведение при децата, с които работите? Има ли деца сред тях, които не реагират, когато грижещият ги оставя? Има ли деца, които изпадат в паника за дълго време, когато биват оставени от грижещия се?

 

 
 
ВЪПРОСИ

  • Какво правим обикновено, когато децата показват нормално поведение на привързаност?
  • Как реагираме (утешаваме ги, ругаем ги, мислим за тях като за “проблемни”, стресираме ли се, когато плачат? Или…?)
  • Каква е характерната реакция в нашата култура, когато децата показват поведение на привързаност?
  • Какво са ви казвали вашите майки по въпроса – как да се отнасяме с бебета, които се вкопчват в нас? А вашите бащи?

 

СПИСЪК ЗА ПРОВЕРКА НА РАЗБИРАНЕТО ВИ:

  • Кой разработва теорията за привързаността?
  • Защо единствено бозайниците (и по-специално хората) имат такава система на привързаност?
  • Опишете нормалното поведение на привързаност, като дадете пример от всекидневната ви практика.
  • Опишете деца у които забелязвате слабо развито чувство на привързаност или проявяват тревожност и страх при раздяла?

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТИ ДО СЛЕДВАЩАТА СЕСИЯ:

Използвайте вашия мобилен телефон или камера, за да заснемете нормалното поведение на привързаност в ежедневната ви практика и грижа за детето. Как различните деца реагират, когато грижещият се за тях ги остави?
 
 
 
Pages: 1 2 3 4 5